Пръв опит за създаване на сдружение на запасните офицери прави майор о.з. Димитър Попов през 1903 год., а през 1906 год. и полковниците Кирил Козловски и братята Михаил и Иван Попови. През лятото на 1907 год. се създава Софийски клуб като съсловно дружество. На 16.IX.1907 год. запасните офицери приемат историческото решение: Организира се Софийско дружество на запасните офицери и се предлага и в провинцията да се изградят такива дружества; Приет е устав на дружеството и временно за Съюз на запасните офицери; Избира се Управителен съвет с председател ген.майор о.з. Никола Бочев. На 30 септември УС свиква събрание, което приема устава и за Съюза на запасните офицери. Започва работа на УС и от останалите членове за привличане на нови членове.
На първия конгрес на 18.V.1909 год. е избрано централно управление на Съюза с председател ген.м-р Бочев. Балканските войни прекъсват дейността на СЗО. През март 1914 год. се активизира Софийското дружество. Софийското дружество събира дружествата от провинцията на конгрес за възстановяване през юни 1920 год. На шестия конгрес през 1924 год. СЗО отчита 75 дружества с 6000 членове.
През годините до Втората световна война СЗО живее активно. В редовете му възникват различни течения, но Съюзът запазва своята организационна цялост. По време на войната Съюзът продължава да работи. Но след 37 годишна история на 1.XII.1944 год. министърът на вътрешните работи Антон Югов обявява закриването на СЗО като организация, поддръжник на фашистката политика. На 9.III.1945 год. председателят генерал-майор о.з. Илия Каблешков записва „Централното управление на СЗО прекрати дейността си.“ В годините на своето съществуване съюзът на запасното войнство отстоява принципите на патриотизма, професионалната чест, достойнството, уважението към бойните традиции на Българската войска. По време на войните, които е водила нашата армия, те практически доказват, че за тях „България е над всичко“.
През периода на „студената война“ правителството няколкократно променя отношението си към запасното войнство. През 1959 год. се създава „Комитет за работа с офицерите от запаса“. След прехода през ноември 1989 год. възниква необходимост от учредяване на единен съюз на запасното войнство. На 20.XII.1989 год. е избран инициативен комитет в състав ген.полк. Борис Карамфилов, ген.лейт. Атанас Русев и ген.майор Петко Николов. Свикан е учредителен конгрес на 23.I.1990 год., приет е устав и е формиран „Съюз на офицерите и сержантите от запаса“ с председател ген.лейт. Петър Стоянов. На втория конгрес през 1991 год. е обявено, че Съюзът се явява наследник на закритите „Съюз на запасните офицери“ и „Съюз на запасните подофицери“ и това е записано в устава на Съюза, приет на третия конгрес (1994 год.). На шестия конгрес на Съюза през 2005 год. е приет нов Устав, съобразен с членството на Р. България в НАТО. Променя се наименованието на Съюза в „Съюз на офицерите и сержантите от запаса и резерва“ (СОСЗР). От 1997 год. е създадена възможност и за колективно членство в Съюза и същата година е приет първият колективен член: Национална асоциация „Сигурност“. Към настоящият момент колективните членове са седем. След възстановяването са проведени 9 конгреса и са се сменили 4 генерали за председатели. На IX-ия конгрес за председател е избран ген. о.з. Златан Стойков.
Веднага след възстановяването си Съюзът установява контакти с ръководствата на МО и МВР. Те дават възможност за поддържане на връзка на запасното войнство с колегите си на действителна служба. Принос за повишаване на авторитета на Съюза има провежданата военно-патриотична и родолюбива дейност. С особена гордост и признателност се ползват членовете на Съюза, участвали в поддържането и възстановяването на военните паметници и гробища от 1878 год. до наши дни на територията на България и извън границите ни и по изграждането на нови паметници, почетни знаци и табели, които увековечават бойната слава на Българската армия и героизма на нашите бащи и прадеди за защита териториалната цялост на Родината ни. СОСЗР е приет през 2003 гпд. за член на Междусъюзническа конфедерация на офицерите от резерва (CIOR), а от 2012 год. е приет и в Международния консултативен комитет на организациите на офицерите от запаса (МКК).
СОСЗР е най-голямата и успешна военно-патриотична организация в Р. България, национално и международно призната. Ръководството на Съюза работи активно за приемането на Закон за запасното войнство, който да реши редица от проблемите му, а също така и води целеви разговори с ръководството на Министерството на отбраната за коригиране на редица поднормативни актове, в които има проблемни текстове. Ние очакваме тези действия да доведат до положителни резултати в сравнително недалечно бъдеще. Новото ръководство на СОСЗР поде активна кампания за обединяване на разединеното запасно войнство, за обединяване на отделните военно-патриотични организации. И в тази посока се виждат конкретни резултати. Във всички области на страната има областни организации – 28 на брой, а в болшинството общини на страната има създадени общински и районни организации – 112 на брой. В тях работят районни дружества и клубове – общо 710 броя. Към настоящия момент колективните членове са следните: Националната асоциация „Сигурност“, Асоциация „Разузнавачите от запаса“, „Съюзът на парашутистите в България“, „Асоциация на военните разузнавачи“, „Асоциация на Сухопътните войски“, Асоциация „Български командоси“ и Национален Алианс „Род, единство, държава – РЕД“, които имат структури в районите на страната. Общият брой на членовете на Съюза към края на 2017 год. е около 22 000 члена. СОСЗР е приет за член на Междусъюзническа конфедерация на офицерите от резерва (CIOR) през 2003 год., а от 2012 год. е приет и в Международния консултативен комитет на организациите на офицерите от запаса (МКК).Съюзът включва в своята структура: областни организации и колективни членове. Върховен орган на управление на Съюза е общото събрание, конгресът. На него се избира Централен съвет и председателят на СОСЗР, а също Централна контролна комисия и нейният председател. В областните организации има общински и районни организации, а в тях има създадени дружества и клубове. Всички организации, дружества и клубове на своите общи събрания (конференции) избират своите ръководни органи и председателите им. Колективните членове на Съюза са юридически лица и техните структури са съгласно техните устави. Съюзът издава в. „Българско войнство“ и сп. „Военен глас“.
Съюзът на офицерите и сержантите от запаса и резерва (СОСЗР) е сдружение и е регистриран съгласно Закона за юридическите лица с нестопанска цел за осъществяване на обществено полезна дейност. СОСЗР е наследник и правоприемник на всички активи и пасиви на създадените през 1907 год. Съюз на запасните офицери и през 1910 год. Съюз на запасните подофицери, закрити през 1944-45 год. Съюзът е възстановен на учредителния първи конгрес, проведен на 23 януари 1990 год. На 13 и 14 септември 2017 год. се проведе IX-ият конгрес на СОСЗР. Конгресът избра за нов председател на Съюза ген. о.з. Златан Стойков и направи задълбочен анализ на състоянието на Съюза и прие програма за развитието му.
Конгресът като висш орган на СОСЗР се провежда на всеки 4 години. Всеки конгрес приема основни насоки за развитието и програма за дейността на Съюза. По същество в програмата са записани основните дейности, които Съюзът ще провежда до следващия конгрес. На IX-ия конгрес на СОСЗР, състоял се на 13 и 14 септември 2017 год. е приет документа „Основни насоки за развитие и програма за дейността на СОСЗР (2017-2021 г.)“.
Ръководството на Съюза трябва да работи за: Утвърждаване приноса на СОСЗР за развитие на демократичния процес в България; Продължаване на усилията за обединяване неправителствените организации в сферата на националната сигурност; Укрепване организационното състояние на Съюза; Подобряване на военно-патриотичното и родолюбиво възпитание на населението; Повишаване на социалния статус, подпомагане на социално слабите и болни членове; Запазване и развитие на международната дейност на Съюза.
Ръководството на Съюза трябва да планира и осъществи следните основни дейности: Конкретни мерки за подобряване пенсионното, медицинското и здравното осигуряване; Приемане на „Стратегия за развитие на СОСЗР до 2021 год.“; Внасяне в Народното събрание на проект на „Закон за запасното войнство“; Изпълнение на Споразумението с ЦВО за принос на СОСЗР за попълване резерва на ВС; Провеждане на Обединителен конгрес за обединяване на запасното войнство на основата на общи цели и задачи; Актуализиране организационната структура на СОСЗР, предприемане на мерки за увеличаване състава на СОСЗР до 25 хил. души и създаване на условия за чувствително представителство в Народното събрание; ЦС да работи за нарастване броя на сержантите и старшините в СОСЗР и повишаване престижа им в организацията; Учредяване на „Фонд за социално подпомагане“; Оказване помощ за реализиране на военното обучение в средното училище; Безвъзмездно възстановяване на имотите на Съюза, одържавени след 1944-48 год.; Обогатяване на системата за ритуали и стимули в СОСЗР; Увеличаване броя военни читалища в страната; Провеждане на национални събори на СОСЗР с цел повишаване привлекателността на Съюза за запасното войнство и за реализиране идеята Съюзът да бъде връзката между БА и населението.
Председател на СОСЗР
Зам.председател на СОСЗР
Зам.председател на СОСЗР
Зам.председател на СОСЗР
Главен секретар на СОСЗР
Председател ЦКК
Зам.-председател ЦКК